С Тъгата пак ще се напием.
Какво от туй, че вънка е мъгла
и луната кротичко, във свилен
облак без възглавница заспа.

Нямало пък кой да ни налее?
Хей го, на! Животът е насреща
и горчилката искрящо се жълтее
в чашата със сълзите горещи.

Тежките моменти срещам все сама -
орис, орисия или дявол знае що.
Днес, с Тъгата, ще пием на инат
горчилката, наливана без \"стоп\"

Няма кой наздраве да ни каже -
егати и калпавата, скръндзава нощ.
Аз пък ще сипя и по вино даже.
И за гордиевия възел имам остър нож!