Късните птици

във мене висят.

Като странни

                небесни

                     отвеси.

Извървяното гледа.

                                Назад.

През смълчаните

                        нощем

                            завеси.

Прегорели треви

               са мечтите

                           от сън.

Моят пулс

          е заключен.

                    Със слово.

На отсрещният бряг

Капе в песен.

И звън.

Една стихотворна сова.

Късно…

         До сенките в мене

                                     мълчат

осиновените песни.

А пелинът е странно

                             тръпчив.

И пътуват в кръвта

                             всички есени…