събуждам се, сякаш вчера продължава...
скрий вкуса на кръвта, скрий го..
липсва ми нещо толкова огромно.
въртя се като тяло на конци без съзнание.
беше там винаги,
встрани от мислите ми.
говори ми! насочи ме!
пази ги! не им позволявай да се изядат!
кога не гледах?..
трябва да е някъде тук...
пръстите опипват далечните ъгли.
кое е по-ценно?
не давай път на болката...
съмнявам се в думите ти,
губя цветовете на съзнанието ти,
любовта ти не изглежда истинска
Виж само стените!
... нещо, с което да се гордея...
заключих го вътре...
заключих го вън...
върховете на пръстите почти потъват...
но е студено.
Нямам мечта.
... дори една