какъв е цветът на
самотата
може би прилича
на опушена
от цигарен дим
посърнала завеса
с остатък
от аромат на нещо
нещо толкова отдавна забравено
че вече почти го няма
освен
ако подсъзнателно го чувстваш
някъде дълбоко
тъй дълбоко
че не знаеш -
то все още е
там

или
самотата е с цвят на дъжд
който отмива всичко
докато не усетиш
как в теб се разлиства
надежда