изнизва се времето

ненужен самотник

в душата е зима

аз съм по потник

рисувам цветя

големи и сини

и питам защо

защо ли са сини

изнизва се времето

плажът плаче през пръсти

песъчинките падат

златни светулки

всичко друго остава

за да ми спомня

а морето

все тъй си нарежда

гневния бой

понасят скалите

хич не помисля

дали са виновни

те пък от мъка

ронят се тихо

друг път

е ведро

и огледално

слънцето

зайчета слънчеви праща

и на скалите нежно говори

те се усмихват

и му отвръщат