uFeel.me
импресия от един вик
Автор: парнар,  3 април 2013 г. в 19:56 ч.
прочити: 224
Съвсем като в картина

от Дега

изпива жаден камъкът

до дъх

останалото слънце на деня.

А залеза е кървав вечен подпис,

прибрал до себе си телата

на късните вечерни чайки…

Така умиращите стъпки

след теб за сетен път

прорязват

на пясъка дъха, лицето…

с една затихваща омраза.


Закотвен в стар, ръждясал поглед,

сънят от нощните галери

потегля в пет,

от теб изпратен.

И стига

в есента при мене…

В окъсаната дреха на вика си

денят замеря бялото плашило –

изсъхнала коруба от мечтите -

със камъчета чуждо минало.


А песента му е лице

без глас… Безлична

и преметена до сиво,

Надеждата се свлича

след нощта –

насилена жена от нямо кино…


В една случайна синева

религия ми бе човека.

Заравям вечер

в паметта

за неговото живо ехо.

Простих ли

детския си смях,

прибрах ли в навеси Мечтата…

Не зная. И сънувам как

Лодкарят вече е обърнал

последните си две весла.

И чака в камъка да съмне… 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me