Рано-ранила
и в душа се свила.
Мъничка и властна
но много опасна.
Идея красива,
но която убива,
всичко пред нея
и ето,че стигна до кея.
Във водата се плисна
и във вълна се превърна
чудна и пряма
но вече голяма.
С кораб океански
да премине кралски
отвъд живота черен
и още по-неверен
че щастието земно,
се оказа вредно,
за дните чудесни,
като моите песни.
А да чака не смее
това не го умее,
че в живата драма
не участвали двама
а трети щом има
тежко ще е на зима
кой, кого да стопли
и на кого са тия вопли?....