Защо отиде си така внезапно, защо ми причини това, защо и ти излезе от живота ми и ме остави да се боря сам сама?! Господи защо и него ми отне, дори и не успях да се сбогувам с теб, но по-добре... защото сега ще запазя спомена за твоята усмивка, ще те виждам как седиш на стола и гордо ми показваш нова песен, за да я науча, ще си спомням как цяла седмица ме чакаше, за да си дойда и да си говорим часове наред, ще те запазя здрав и весел в спомените си, а не безжизнен на болничното легло... Не мога да се примиря и не искам да повярвам, че вече няма да те видя... Искам само да можех да върна времето и да ти кажа колко те обичам, колко беше важен ти за мен, но знам, че там където си сега си по-щастлив, вече не си сам, а си до нея... Толкова ми липсвате и двамата и съжалявам, че не успях да ви покажа обичта си такава каквато я чувствах... Толкова е празно сега без теб, гледам снимки окачени по стените и празни легла, празен стол, безвучен телевизор, въздух пълен със самота, плодна градина ,но лишена от твоята грижа, нищо вече не е същото, нищо... Ти просто си отиде... Не искам повече да ходя там, не искам повече да влизам в празния ви дом, защото спомените просто ме убиват... Искам да живея с мисълта, че още сте до мен... Господи, моля те кажи му, че го моля да ми прости за всяка грешка, за всеки миг, който съм пропуснала да съм до него, затова че често бързах да си тръгна, за да се забавлявам, вместо да постоя още мъничко при него и да му покажа че не е сам, нека ми прости за всичко и нека знае колко много го обичах... >ЛИПСВАШ МИ ДЯДО> ОБИЧАМ ТЕ> БЪДИ ЩАСТЛИВ ТАМ КЪДЕТО СИ СЕГА> ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ПАЗЯ ЖИВ В СПОМЕНИТЕ СИ> СБОГОМ