В началото – бе Тишина.

И вопли, с вик изронен...

В началото – бе Светлина.

Без Мрака, с дъх зловонен.

Кристално чиста Висина.

Ала всред тази Тишина,

ала сред тази Светлина,

ала под тази Висина –

едни объркани души,

камбанен грохот гони,

светлиците във тях руши,

до болка чак изконни...

И пак настава тишина.

Дали в Началото не е...