От мокрите и голи клони,

     дъждът и спрял дори, вали.

Двамата с теб сме едно…

      упорито недоразумение.

Не би посмял да ме удариш.

Както и не би ме целунал.

Това би значило близост,

каквато отдавна вече няма.

Защо  тъгуваш за парчетата?

Нищо ценно не сме счупили.

Събличам те и си тръгвам.