вече не усещам думите
изплъзват се през ноктите изтичат
сгърчили преди това те пръстите
 не мога да позная думите
стойностите и значенията
това което претворяват ми е чуждо
сиво и измислено без плам и жар
само за удобство
средство най-логично за губене на времето
не виждам думите
те вече нямат  аромат
нямат привкус на канела
не приличат на липи
не познават дъх на облаци и слънце
на прах пустинен или на вълни
думите  са празни пръти
мъртво гледащи очи
граматически коректни
като скелети без плътност
демони пленили ангелски души

думиТЕ убийци горди
подредени в тронни зали
отказвам да ви чувам
да ви виждам ползвам и разбирам
отказвам да обличам  мислите си с вас а
ако трябва - ще се  откажа и да мисля

аз зная че това което търся
с думите не може да се изрази
кучетата вият не   заради думите
а   вият защото  ги боли

така поредната поредица
безредна свършва
с усещане за  нещо висше или нещо адски тъпо
и колкото и думи да потърсите
онзи другият и без  език  да има
ще ви се  разсърди и ще ви мълчи

а аз оставам да си вия