Тихите стъпки на страха
пак в сърцето си усещам
 "Аз не казах ли да спреш,
с тебе вече се развеждам.

... Ти за мене не мисли
моите грешки са неправди
ти при другите се спри
а за мене просто забрави..."

Той - страхът, безмилостно стои
и очаква нещо в мрака
май с несигурността се е сдушил
и желае мене за отплата.

Аз не искам просто да седя
в пресни рани сол да сипвам
просто влюбих се в мисълта
че от щастието взимам...