мръсен съм в бялата ти прегръдка.
острието се плъзга
и падат стърготини
мога с дни да гледам спомена.
главата ми се разтваря във въздуха.
ще забия звука в сърцето ти.
правя снопчета от срязани нишки.
свали кожата си.
не виждам.
ехото горчи.
чертая линии с език.
ръбът ме прорязва.
тази нишка
трябва да
води до
теб.
тихо.. остави ме да нарисувам мислите ти...
влюбен съм в следите ти
ще взема всеки дъх
черупката ти под слънцето
и ноктите на вятъра в косите ти.
ще отхапя от теб само клетка.
ембрион на спомен.
бъди на свобода.
ставите ми горят.
свят от хартия.
случи се някъде..
ето това е. откъсвам се.
ръката опира във ръбове
онзи стоманен свят
и е черно. и очите ми
не са тук, дири от сълзи и всички тези цветове.
инжектирай целия живот в един миг.
наслада.
горят ли неврони?
съчки.
оставам без тяло.
без въпроси.
струваш нищо.
мръсотия.
и око след око
след устни
трапчинки
топлина и
сред думи
скули
душа
след
сълзи
трия
теб
и повече нищо няма да боли.
звукът спира. плувам
във водата сияе.
отварям гърлото си,
за да угаси всички грешки.
за всички лъжи. всичката глупост. нерешителност.
искам те. секунда преди да ти се наситя, всичко ще свърши.
красиво е, когато убивате.
елате за мен.