със вик безумен в тишината скочи
луната се разтърси в миг
и греховете си прескочи
с този гневен боен вик
животът ти безумно кратък
осмисляш ли го с нещо ти
или неволно от тук нататък
копнееш за безразсъдни дни
горещо много ли мечтаеш
за отминалите мигове
или незнайно как - живота си да начертаеш
със стиснати в юмрука грехове
съзнателно ли болка сипеш
или неволно я градиш
доволен ли си да съсипеш
живот мечти със черни дни