Светът пълзи

от двете ми страни –

бензинов,

зъл,

изнервен. В 5 следобед.

Удавил лятото

в сълзливият си дим.

облякъл цветовете на асфалта…

Аз,в някаква пукнатина

от уличната канонада,

улавям

твоите очи

(а не ликът на светофара…)

Намирам нишката

от тях.

Разплитам дъх

за тишината.

Следобедният булевард

гаси деня.

(И тъй нататък…)