Звяр

във студена къща

от редени камъни

на тераса преградена

от ковани железа

по дъжда прокапващ леко

заставам аз сломен

и плача

изгубен сред гори

от борови дървета

от жена ревнива омагьосан

дълго време да съм звяр

докато красавица не ме обикне

без магията да й разкривам

а също тайната на тази роза

скрита в стъклен похлупак

не мога да умра

защото съм безсмъртен

печено не ям

нали съм звяр

и никак аз не съм изискан

от бивните ми капе кръв

сурова

и кажете хора

коя съвременна красавица

ще ме обикне днес

в този смешен вид

на чудовище от Лох Нес

със роза в стъклен похлупак

о не слепецо

не аз съм принца на Екзюпери

а ти

аз просто ще пребъда

във студена къща

от редени камъни

и тераса

от ковани железа