Отправям поглед нагоре, към безбройните звезди,
спящи необезпокоявани от никого, сами,
а, как искам да бъда една от тях
да не изпитвам нито мъка, ни любов, ни грях.

Да, искам това да са моите звезди
разпрострени сред необятните небесни ширини
наредени една до друга до сияйната луна
като пчелите около царицата-майка в кошера.

Да бъда звезда... добра идея!
Там на безкрайния небосклон ще грея!
искам да светя по-силно от Венера
и може би ще стана  на небето фенера.

Звезда на небето... колко хубаво звучи
звезда на така бленуваните висини
там ще протече моята съдба,
там, да там -  на свобода

Така за мен ще бъде най-добре
звезда без чувства, без душа и без сърце
неподвижно тяло, което гордо си свети
не впечатляващо се от купища пари и лъскави предмети.

Дано някога се сбъдне мойта звездна мечта,
дано ярко изгрея насред нощта
да, и аз ще падна някога, като другите звезди
ще падна, но дано оставя oпашка след себе си.

                                        11.08.2003 г.