StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,819
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,037
   Точки: 2,659,907
   Съобщения: 154,336
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,801

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Звездичката, останала без име

Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея,
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична. 
И лесно се римуват той и време. 
А обичта е нещо екзотично - 
на другите планети забранена. 
В иконата на дългата ми памет
търкулва се сълза и още втора. 
Което мога, трябва да забравя, 
по примера на Бог да не говоря. 
Ръката да протегна, тя не стига
до пясъка да си направи замък, 
да сложи очила от цветни миди
и рибите от улов да извади. 
И колкото да гледам към луната, 
залязва тишината ми в покоя, 
и слънце ме целува лековато,
а аз за светлината му не моля. 
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-06-04
прочитания: 57
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход