StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,108
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,520
   Точки: 2,649,685
   Съобщения: 153,565
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,760

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Звездичката, останала без име

Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея,
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична. 
И лесно се римуват той и време. 
А обичта е нещо екзотично - 
на другите планети забранена. 
В иконата на дългата ми памет
търкулва се сълза и още втора. 
Което мога, трябва да забравя, 
по примера на Бог да не говоря. 
Ръката да протегна, тя не стига
до пясъка да си направи замък, 
да сложи очила от цветни миди
и рибите от улов да извади. 
И колкото да гледам към луната, 
залязва тишината ми в покоя, 
и слънце ме целува лековато,
а аз за светлината му не моля. 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-06-04
прочитания: 94
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход