Звезди в дупките

Този е друг обущар.
И той затваря обувки.
Само че, не ги празнува.
Нова бръчка прибавят в лика му.

Старите му колеги работят
в съвсем нови панелни кутии.
Сутрин щорите ползват за слънце.
Вечер кърпят на луминисцент.

Криво кърпят. А право говорят.
„ Имаш най- хубавите обувки.
Чупят се тъкмо от хубостта си.
Не ги хвърляй. Пак ги донеси.
Ако нещо случайно се скъса”.

И случайно отново се късат
хубавите обувки на хората.

Този другият кърпи веднъж.
Пред клиента обувките псува.
Само бедните идват при него.
Но стотинка от тях не отнема.

Иска тайна да пазят в замяна.
Знае, че щом надушат богатите
къде има аванта, ще хукнат.
А са толкова бедни богатите.
Този търси богат у бедняка
и уви- все така не намира.

Ала няма кога да поплаче.
Все е пълно в дюкяна с обувки.
Той изобщо не пуска кепенци.
Пък панелките често затварят.

Малка къщичка върху пръстта
е домът. Работата. Дъхът му.
Сутрин ползва отворен прозорец.
Вечерта му е газена лампа.

А обувките му- вечно скъсани.
Има време, за да ги закърпи.
Но не иска. Щом падне нощта,
пак протяга нозе към звездите.
И те грейват през древните дупки.
Неизносени пътища памет.

Този е друг обущар.
Може би даже е Господ.
И се моли да срещне човек,
който идва бос.
Като приятел.



„ който идва бос”- не е използвано в смисъл почитание към Господ от определена религия