Намерих се във тишината.
После тръгнах си от вечността.
Душата нежно вдъхва ведрината
на времето, обичащо мига.

Пътят ми се влива във реката.
С вяра продължавам да творя.
Главата ми удари се в краката.
Внимавам как и накъде вървя.

Земята ме привлича като дъжд.
В небето литвам като волна птица.
Изгрявам, светя, падам, не веднъж...
Всичките звезди от мене са частица.