Пред погледа на светлината

се будя със предчувствие за теб.

Пред погледа на вятъра

се будя с мисълта

за твоето безсъние.

Пред погледа на облака

поглеждам вътре в твоето

объркано,разтърсващо проглеждане.

Пред погледа на Луната

се сгушвам в шепите на нежността ти.

Пред погледа на твоето мълчание

събирам паяжините и пестеливите

светлосенки на думите ти.

Пред погледа на тишината

застинала след твоето „обичам те”,

събирам на кристали

... възкръсването за живот.

Пред слънцето...разбирам-

погледа му е във нас! Огрява днес

на любовта ни... зрънцето!