Понякога часовникът заспива

и всичките илюзии тогава

танцуват лудо и с нощта се сливат.

Звездите се прераждат във жарава,

а тя е зов за всяка нестинарка.


Понякога огньовете са писък,

със който само вятърът танцува -
    
във ехото повторената болка

събужда изгрева и нов живот рисува

със въглени, останали от вчера.  


Понякога часовникът е бягство,

но без следа към огъня от вчера,

беззведно, и безсмислено е странството,

когато в себе си жарава не намериш.