Поглеждам понякога в „Кой ме чете?”

и виждам, че... няма такива...

Тогава самотно е мойто сърце

и сякаш далече се скрива

от погледи с топли и мили очи,

от думи – нечутом дочути...

Крещи тишината, а после – мълчи,

но знам, че над мен ще се срути...