Не болка, а огорчение. Не страх, а презрение.
Не любов, а омраза в сърцето горят, от грубо,
подло отношение, а уж приятел си бил.
Знаеш ли колко боли, когато ти забият нож в гърба?
Знаеш ли колко наранява, когато приятели те предадат?
Знаеш ли колко е долно на доброто да отвърнеш с зло?
Знаеш ли, че ако удариш шамар няма така да боли?
Знаеш ли, че ако искаш вярност не трябва да изричаш лъжи?
Знаеш ли, че както се държиш с другите така ще се държат и с теб?
Знаеш ли, че силно те ненавиждам за всичко което ми причини?
Но не знаеш, че имам две лица! Едното милото е за истинските
ми приятели, а другото лошото е само и единствено за теб!
Но, Ти не си достоен дори за съжаление, нито за презрение!
P.S. Посветено на един “приятел”, той сам ще се познае.