Посвещавам на вечната ни
момичешка страст
към лоши момчета
Буен вятър слезе от гората,
тъмен облак слънцето препречи,
блесна гръм, разсече небесата,
дъжд се плисна, буря се довлече.
Не ми било вятър, мила мале,
не ми било гръм и дъжд без време,
най ми било мойто либе, мале,
змей горянин идва да ме вземе.
Мене ми не трябва, мила мале,
слънце да ми грее от небето.
Погледът му огън хвърля, мале,
хем ми топли, хем ми ярко свети.
Мене ми не трябва, мила мале,
тихо, кротко пладне сред полето.
Дума да продума, мила мале,
гръм отеква мене във сърцето.
Мене ми не трябва, мила мале,
сухо време, жажда недопита.
Вечна са ми жажда, мила мале,
змейовите ласки дъждовити.