Падат белите снежинки,
лягат по земята черна
и завчас я преобличат
във невестина премяна.

А виелици-воали
нежно скриват й лицето.
Украсяват деколтето
наниз ледени кристали.

Тази приказка вълшебна
тихо зимата реди -
омагьосана девица
как за скъпия тъжи.

В най-изящната одежда,
непонятно за света,
взряла поглед в небесата,
само него чака тя.

Красотата й пленява
всеки взор и всяка мисъл.
Тишината се прозява
и потъва във забрава...

Тъй ще бъде всяка зима.
Но щом дойде пролетта,
сменя бялата премяна
до смъртта на есента.

28.10.2004г.