Събудих се в прегръдката на зимата.
Снегът по устните ми нежно засия.
Това,което вчера ме убиваше
зарових в миналото.Днес съм тишина.
Закърпил раните си сластно шушне вятърът.
Орлите гордо му помахват със криле.
Небето гушва облак в своите обятия
а аз танцувам по снега като дете.
Кристално чистите недра на планината
примамват мислите ми в хлъзгави игри,
ако смъртта сега ме хване за ръката
ще разбере защо животът е велик,
ще се разплаче и в очите й бездушни
за първи път ще се промъкне любовта.
След мен светът ще продължи да си се случва,
но ще му липсва нещо – моята душа!