Отвъд мита за земен рай,
зад паравана на живота,
прозира нов живот - без край,
без теглила и без хомоти.
Без спомени, но без мечти,
без врагове, но без другари –
божествени ще сме почти,
а не презрени грешни твари...
Ако приемлива за вас
е тази мамеща представа,
и вече сричате в захлас
молитвите за незабрава,
вървете там - на добър час!
Аз в земния си ад оставам.