ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ

Тя влиза за минута като хала

след нея часове наред е пустош.

На бавен огън сякаш е горяла,

в безводен извор мислите се давят.

След нея дълго къщата се клати,

кънтят стъкла от викове и плач.

Тресат земята крясъци познати,

в тишината още чувам тази глъч.

Поема после дъх свободен всеки

с желание за топъл, светъл ден.

 Трусът тежки спомени за веки,

с руините от дом,  остави  в мен.

30. 05. 2012 г.