StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,074
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,867
   Точки: 2,648,606
   Съобщения: 156,122
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Зелено коланче

Зимата тропа-потропа 
по тежки порти дъбови.
Вихри си саби точеха, 
вино притихна в бъчвите.
Жълти листа попадаха, 
меки килими сториха.
В делви е вече жИтото, 
стадото е затворено.
 
Тръгнаха вече юдите, 
с плач ги гора изпраща.
Танц са заплели вилите, 
с вълците се прощават.
После целуват клонките, 
клонките още вейките.
Ще се прибират заедно 
в тяхното село Змейково.
 
Онази сянка, черната 
- дето ей-там се е скрила
не е на юда самотна, 
не е и сянка на вила.
Аз се спотайвам в храстите, 
вода от извор наливам.
В очи съм вила поглеждал 
и трябва с тях да отида.
 
Човек не съм оттогава, 
децата бягат от мене.
Върза ми вила душата 
с коланчето си зелено.
Не ме търсете у нази, 
откъснах биле омайно. 
Вила ме води в Змейково, 
далечно село незнайно.
 
                              Nicky

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-11-10
прочитания: 25
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход