Зелени треви

високи нагазвам.

И ме боли.

Устата прехапвам.

Гълтам сълзи.

Отмятам косата си.

Уморих се да ходя

по ръба на вината.

До гуша ми е от истини,

дето не топлят.

Говоря със призраци.

Мълчат йезуитски.

Стискам зъби.

Ножовете глътнах.

Подкастрих рогата си.

На мойта морава

живее зверче -

толкова истинско,

че чак съм изтрита.

Е, хайде, елате де -

измерете душата ми.