StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,047
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,829
   Точки: 2,648,445
   Съобщения: 155,745
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,762

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Зелени са очите ми, зелени...

Зелени са очите ми, зелени.

Приличат ти на чист планински извор.

Погледнеш ли със страх  във тях  си тръгвай!

Защото да останеш се изисква дързост.

 

Душата  ми  прилича  на гора.

Със аромат  на мента и коприва.

Храст  жасминов следва,  окъпан от дъжда.

А после…   чисто,  като окосена нива.

 

Аз в  тази нива   приютих  врабче.

Не бе по план, но просто се наложи.

Намерих го със счупено сърце.

Прииска ми се дом да му предложа.

 

Домът прие, но после … отлетя.

За него Любовта била  сезонна.

Признавам си… Тогава заваля.

Порой  валеше, а пък   увехна розата.

 

Валеше силно, като из ведро.

Дълбаеше, проправяше корито.

Отмиваше и гняв, и страхове,

обиди и тъга  дълбоко скрити.

 

А после спря. А ти?  Защо дойде?

Да търсиш светлина, че в теб е тъмно?

Внимавай! Дълбоко е. Не плитичко дере.

Красиво, светло  ти се струва, но е и стръмно.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-06-10
прочитания: 74
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход