Здравей, чаша пълна с вино,
отново с теб останахме сами,
отново мъката онази черната
надвиснала е в моите дни
и какво ли друго ми остана,
освен с теб да я споделя.
На масата сме само аз и ти,
а по средата в красива ваза
разцъфва роза червена,
подарена ми бе в името на любовта.
Опиянена от твоите глътки горчиви
от очите ми проронва се сълза,
до дъно пресушихте,
но не ми стана леко в моята душа.