Отключих,отворих вратата -

всичко е както преди.

Тихо е в къщи. И самотата

лъхна от всички страни.

Болката гърлото стяга,

взирам се в празни стени.

Тъжно. Ръцете посягат -

търсят познати очи.

Знам, че отдавна ги няма,

знам и душата горчи,

ласките нежни на мама -

нека сърцето мълчи.

Утре, ще заключа отново,

мислите ще събера.

Болката, някъде в ляво

ще си я нося сама.