StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,506
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,628
   Точки: 2,643,750
   Съобщения: 152,577
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Завинаги

Димитровград, завръщам се сега,

но не Момиче палаво, а вече

узряла като ябълка Жена,

помамила очите на мъжете.

Излъчвам топъл, южен аромат

и южна сладост аз в кръвта си нося...

В теб нямам вече дом, мой роден град,

сега съм непозната гостенка!

Отрязани са плитките ми днес,

отдавна с боси ветрове не споря...

Доведох трите си дечица - с чест,

да им покажа своя жилав корен.

От всеки ъгъл спомени надничат

и Детството ме грабва с весел глас -

за час да върна Славеят-Момиче

в душата - трепетлика аз!

Вървим задъхани - какъв простор!

Защо ли свободата тъй е кратка?

Дърветата цвърчат от птичи хор

накацал по зелените им шапки.

Акациите сплитат жив тунел

и улицата - розова, танцува.

Лицето ми във дланите си взел,

най-влюбеният силен мъж целува:

превръща ме той в палавница пак

и хукваме към парка - и петимата,

щастливи, че за нас Димитровград

ще бъде свиден дом - ЗАВИНАГИ!

1989г., София

Из поетичната книга-спектакъл „Жива Памет”

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-05
прочитания: 211
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход