Къде изчезна милото детенце
с невинната усмивка, босите крака.
Нима явява се единствено, когато
тъмничарят заспива и сложи край на деня?
Всички пазят спомен, в умът им съхранен е
но сякаш бегло, забулено в мъгла.
Затвориш ли очи, пред теб проблясва
неопетненият му лик от младостта.
Сега, кристалният му поглед те пронизва
изказаните думи, надълбоко горят
изстреляни без мисъл и посока
с цел единствено получателя да наранят.
Но ето, че навън се стъмва
дори създание без чувства, си ляга в нощта
ледът разтапя се, момчето свободно е вече
... ще забележи ли някой самотната детска игра?
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me