Стъпки в пясъка,
галеща вълна,
объл спомен,
къс от тъкан,
звук от миг...
Кръгове галят,
докосват квадрати
от безкрайността
в окото на това,
което бях,
не - исках да бъда.
Затварям портата
с цвете, целувам,
приемам - тежестта й.
По пътеките на моя гръб,
потичат струйки дъжд,
усетили обич, обикнати,
- в цепнатините й,
поникват филизи
превръщат се в акация
и с нежният си цвят
прегърнали бодлите,
поканиха ме вътре...
Да поспя!
Объл спомен,
къс от тъкан,
звук от миг.
03.10.2012