Заспива денят
във вечерната люлка,
изморен от бързане,
притваря очи,
затоплил главата си
в звездна качулка,
зад лунно сияние,
скрива следи.
Сънува си Слънцето,
как ще изгрее,
когато събуди се
и пак зазори
и птичка в небето
щастливо как пее,
вдъхновена от
Слънчеви топли лъчи.
И душата му ражда
красиви мечтания,
за утро облечено
с малки надежди
и тръгва копринено,
в светли сияния,
към истински чувства
и ясни копнежи.