Понякога изчезвам от света.
(поне от този, в който теб те има),
защото имам нужда да валя,
а теб те дразнят мокритe ми рими.

Не те привличат диви цветове.
Не те усмихват горски водопади.
Ти искаш да болиш като сърце
обсебено от старите си рани.

Но аз не мога! Нямам твоя лукс
и по рождение съм бедна - откъм време.
Задавя ме горчивият ти вкус
и тихият ти ужас от летене.

Изнасям се от тъжния ти ден.
Остана ли - на теб ще заприличам,
а две тъги са истински проблем...
Отивам си, защото се /те/ обичам!