Отказвам да преследвам повече утопии,
достатъчно мечти си запилях.
Все бягах. Гонех ги и даже скришно
зад ъглите ги дебнех. Като мрак.
Но истината е, че светлина съм.
Да! Ярка, бяла, тъй вълшебна светлина.
И нямам нужда от измислени копнежи
(ни от болка или от тъга).
Прекрасен е, животът, и го виждам
затворя ли добре очи.
Защото истинската красота с душа се гледа,
дори клиширано да прозвучи.
Няма повече да се самонаказвам
за чужди грешки или пък слова.
Аз имам себе си, това е важно.
Себе си. Фантазия. И любовта.
Живот ще си иззидам. Даже няколко.
С въображение ще променя реалността.
Вяра ще натъпча във основите,
знание ще сложа за небе.
Въздухът - и него ще сменя.
На кой му е притрябвал кислород?!
Там живот ще има. Ще се диша свобода,
а във вените кръвта ще е любов.
Отказвам ги, илюзиите. Всичките.
Искам реалност и реални дела.
А щом никой не дръзва да е истински,
сам-сама ще си ги подаря.

11.07.11