Защо да те намирам безпричинно?!
В очите ти да паля самота.
Приседнал в прегръдките на вятъра,
- душата ти без обич да кърви?!
Защо да те откривам безпардонен -
в нозете ти съм онзи път трънлив?!
Прикриваш се зад голите си клони,
като дърво, в което птица не гнезди.
Защо да те мечтая в полет?!
Та ти дори не можеш да летиш
Мечтата ти – отчаян порив -
отдавна своя сън последен спи.
Защо да те достигам – бряг химерен?!
От доста време пясъка се срива в теб.
Морето те обсебва в миг последен -
дълбокото сега е твоя мироглед.