Защо избърза?! От  тебе можех

да си спретна просто...  амулет.

А ти избяга, стискайки в ръка,

един отдавна пожълтял билет...

Защо все бързаш?! Тъй непридвидим,

дойде със слънцето, а се изниза. Яко дим...

Защо  си тръгна?!  Можеше да си щастлив,

макар в измислена  от  мене роля.

Нима си ослепял?! Светът е адски  див.

А ти дори не виждаш. А и няма вече приказни неволи...

Защо ме триеш?!  Знаеш, че не можеш

с  гума да изтриеш  паметта си, с  всички роли.

И всеки път да се заричаш,

че аз съм твоята случайна непозната.

Защо ме търсиш?! Винаги в съня си...

Денят не си е тръгнал още. Има време.

След  утрото, изпълнено с мечти,

и  слънцето забравя да си иде. А  ти...

Закътай ме дълбоко – във  душата си,

а  после... двама ще прогоним самотата.