Защо да не обичаме, като тревата

при всеки полъх да протягаме ръце?

Защо да не обичаме, като дърветата

и с шепота на всеки лист

да пеят нашите чувства?

Защо да не обичаме, като дъгата

събрала всички цветове в една усмивка?

Защо да не обичаме, като морето

след буря да притихнем

в опрощаваща прегръдка?

Защо да не обичаме, като цветята

при всеки лъч да разцъфтяваме

в стремежа си към съвършенство?...

Защо да не обичаме, когато можем всичко?!...