Начало
Творби
Автори
е-издания
е-книжарница
Истории
Лексикони
SMS-и
Други
Начало
Главен индекс
Регистрирай се
Нови творби
Нови автори
Нови е-издания
Издатели
Стани VIP автор
Кой е Online?
Статистика
Произведения:
165,122
Потребители:
12,371
Автори:
4,007
Коментари:
318,553
Точки:
2,649,858
Съобщения:
153,865
Лексикони:
4,498
Снимки:
10,756
Следете ни в
Творба - информация
Зарадване
Преглъщам в мене хиляди въпроси
към времето коварно в този век,
че щастие ли всеки ден ми носи
и чувствам ли се аз като човек?
Въздишам все по сините простори,
а нощем пък по ярките звезди
и чакам Господ знака да ми стори:
живота тука да ми подреди.
И птичето на рамо да ми кацне,
и слънцето с лъчи да ме дари.
И щастие в челото да ме бацне,
и огън във душата да гори.
Тогава чак и аз ще се зарадвам
на този земен свят и бял, и нов.
И порив в шепите ще си открадвам
за блага дума, ласка и любов.
<< предишна творба
следваща творба >>
гласувай за творбата
|
добави в любими
|
изпрати на приятел
напиши коментар
|
открих грешка
|
сигнализирай за нередност
свали като txt
|
свали като doc
|
свали като pdf
автор:
apostola
раздел: Поезия ->
Друга поезия
публикувана на: 2018-10-14
прочитания: 110
точки:
17
(
виж далите точки
)
коментари:
4
(
виж коментарите
)
препоръчано от: 11 (
виж препоръчалите
)
Вход
нямаш регистрация?
забравена парола?
За контакти
За СтиховеБГ
Права и задължения
FAQ
Стани VIP автор
Блог