Катурна се кандилото
на старата година.
Пресъхна ми мастилото,
затуй ще пиша с вино –

за хилядите дяволи
в главата ми лудешка;
за малкото приятели
и многото ми грешки.

Преди да дойде Коледа,
в тъмата нечестива,
на спомените полета
горчиво ме опива.

Откривам тихи извори
на истини тръпчиви.
Отречените изводи
с приетите се сливат …

и всичко е илюзия,
но толкова красива,
че с радост яхвам лудия
стремеж да се напия,

любовните терзания
с пороци да заместя
в нечестно състезание.
Сърцето е щафета,

която бавно смила ме
с възторга на живота,
обречен на умиране,
защото иска още.

Спасението явно е,
но утре ще се моля.
Сега запивам с дявола
по Божията воля.