Как да вярвам в любовта, без жал отнета?
Заслужаваш ли сълзите, аз не знам?
И да плача ли за моята душа отнета,
щом не аз - ти си длъжна да изпитваш срам!

Да повярвам ли отново аз на твойте думи нежни
или да сложа сам забрадката, наречена тъга?
Дали ще слеем две сърца - студени, снежни?
И дали снегът ще бъде символа на любовта?

Дали сърцето, в лед сковано, може да обича?
И може ли да чувства болка то?
Не омръзнали, замръзнали аз нас наричам...
сърцето ми студено е обречено да е само!