StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,507
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,628
   Точки: 2,643,738
   Съобщения: 152,541
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Закон за мимове

Като дете мразех мимовете.
Мразех да не ми отговарят
защо държат да са бели,
когато черното им е до гуша.
И когато жадувам обятие
да прибират ръце като статуи.

Мама беше мим, когато тате
измъкваше ръце от статуята
и ги превръщаше в свраки,
дето бият с криле тишината й.

А татко беше мим, когато мама
измъкваше ръце от статуята
и ги превръщаше в алчна опашка
от шумни, непознати гарвани.
Те идваха, за да изкопчат гънки
от гладката, изстинала постеля,
в която някога съм бил направен.

Подхвърлян между ничии мимове,
мечтаех да съм баскетболна топка.
Да се издигам към някого,
който по мен да си пада.

Времето изпълнява желания
и аз станах любимия спорт
за онези, които не знаят
иманЕ ли съм. Или нямане.

Десните ме тупкаха отляво.
Но заради дясното си име,
се бояха да ме тупкат вечно.
И ме преотстъпваха на левите,
които нямаха желание
да ме тупкат в своето ляво.

Левите ме тупкаха отдясно.
Но заради лявото си име,
ме връщаха обратно на десните,
които пак ме тупкаха отляво…

Леви десни. Десни леви
и накрая губиш центъра си.
А човекът без център е статуя.
Най- прекият път до мима
е баскетболната топка.

Сега съм хладно бяла тишина
пред теб- червенокосата ми църква.
Ледът, сковал звука на устните ми,
Осакатява твоето присъствие.

Моля те, намери чук за мима ми.
И побързай! Ако замръзна
едно към едно с формата на леда си,
ще строшиш и човека отвътре.

Ще ти подскажа- запомни с очите ми.
Намачкай ги на пюре
и ме накарай да ги изям още топли.
Използвай езика ми за вратовръзка
и го стегни около шията
на стиснатите ми за дъх копнежи.

Събори зъбите ми в комплект
вън от пещерата на мълчанието.
Приший им блясък като пиърсинг
и украси с тях сивото им тяло.

А ако пак не те крещя от болка,
прережи безшумното ми гърло.
Отърви ме от празната статуя.
Преди да прибере ръцете ти-
за нови ничии мама и тате.

Няма нужда от жестоки филми-
отговаря църквата с гърба си
и куполът ти бързо се смалява.
В началото на твоето сбогуване
болката топли приятно.
После започва да пари.
Когато си само на пиксел
от неизбежното изтичане,
Болката ме разяжда до кости.

Тогава старите ми рани млъкват.
Отскубвам ръце от дежурната статуя
и ги превръщам на дълги подпалки
в червената камина на косите ти.

Часовникът сочи последната страница
от предрешената ни утре пепел.

Времето е закон за мимове.
А ние сме беззаконие.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-22
прочитания: 156
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход