Заклещена във птичето цвърчене

Сама съм озверяла тишина,

заклещена във птичето цвърчене.

По тъмните ми ириси личат

неправилните опити летене.

Икар допива вино и мъгла.

След всяка чаша видимо доволен,

отказва се от своите крила

и вади от дланта ръждиви гвоздеи.

Дори и той... Дори и той мълчи,

когато по лицето ме поръсва

светената вода и завали,

а притчите със мимиките блудстват.

Разсмива ме това, че от сега

до правата черта ще бъде пролет.

Дори да се налага да пълзя,

очите гледат винаги нагоре.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf