Закъсняло сбогом в очите на невинността…

Закъсняло сбогом за теб и мен сега…

В нощта на лутащите се предмети,

изгубени в хаоса… няма нищо вече…

Закъснели и ние с теб пред себе си заставаме.

В лъжите един другиму гледаме.

Предаваме се пред собствените си мечти.

А в очите единствено стъклени сълзи.

Кафяви бяха очите ми като ме погледна за последно…

Кафяви изпълнени със любов и топлота.

А сега сякаш в тях дявол се е настанил…

И любовта от сърцата им е пропил.

Всичко стана за секунди. Измъчени до болка с нежността.

Нож в гърба на приятел верен. Трън в очите на нощта.

Къде ли ще намеря твоето сбогом аз?

Да го потърся ли из алените поля?

Или ей там в розата черна…

Оставена сам самичка… на света?

Закъснели чувства в телата ни бушуват…

И търсят своята съдба…

А очите ми искат просто да се сбогуват…

Къде си ти… моя малка невинна мечта?