uFeel.me
Закъсняла песен
Автор: tonia_borisova,  24 юни 2011 г. в 23:12 ч.
прочити: 598

 

Аз весели и тъжни песни пях

за обич, доброта, страдание,

за светли Рождества и тъмен грях…

За тебе само песен не изпях –

прости ми, Мамо!

В душата си изплаквах всеки звук

и късах от сърцето нежни думи –

запея ли, да се завърнеш тук,

невидима да ме целуниш!

Но Времето обратно не тече

и нищо никога не връща!

Как искам, мамо, в песента поне

душите ни да се прегръщат!

Не бях добра и кротка дъщеря –

ранявах те често с Мълчание.

Как твоята свята ръка сега

за прошка да целуна, Мамо?

Но времето обратно не тече

и нищо никога не връща!

Дано, дано във песента поне

душите ни да се прегръщат!

1993г., София

Текст: Тоня Борисова

Музика: Стефан Диомов

Изпълнява: Ваня Костова

Песента е написана по молба на милата ми леля Добринка, майка на певицата Ваня Костова, която на смъртния си одър ни закле: Тоня да напише песен за майката, за нея! Стефан Диомов за създаде музиката, а Ваня да я пее. И най-напред да я изпее на гроба й… на панихида.

Така стана. Преживяването бе неописуемо. Тази песен просто трябва да се чуе. Когато я пее по концерти и тримата много се вълнуваме. А Ваня е невероятна актриса, забележителен характер! Пее, сълзите й текат, а гласът – изповедно мек и нежен, разтърсва душите, къса сърцата… и не трепва, звъни!

… Днес, 24 юни, 2011г., Еньовден и аз запях тази песен в душата си…

Днес погребах  моята свидна майчица! Тя пое по своя път от Светлина в Безкрая на Времето!

Мир и покой на Духа й!

Обичам те, мила Мамо!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me