Аз весели и тъжни песни пях
за обич, доброта, страдание,
за светли Рождества и тъмен грях…
За тебе само песен не изпях –
прости ми, Мамо!
В душата си изплаквах всеки звук
и късах от сърцето нежни думи –
запея ли, да се завърнеш тук,
невидима да ме целуниш!
Но Времето обратно не тече
и нищо никога не връща!
Как искам, мамо, в песента поне
душите ни да се прегръщат!
Не бях добра и кротка дъщеря –
ранявах те често с Мълчание.
Как твоята свята ръка сега
за прошка да целуна, Мамо?
Но времето обратно не тече
и нищо никога не връща!
Дано, дано във песента поне
душите ни да се прегръщат!
1993г., София
Текст: Тоня Борисова
Музика: Стефан Диомов
Изпълнява: Ваня Костова
Песента е написана по молба на милата ми леля Добринка, майка на певицата Ваня Костова, която на смъртния си одър ни закле: Тоня да напише песен за майката, за нея! Стефан Диомов за създаде музиката, а Ваня да я пее. И най-напред да я изпее на гроба й… на панихида.
Така стана. Преживяването бе неописуемо. Тази песен просто трябва да се чуе. Когато я пее по концерти и тримата много се вълнуваме. А Ваня е невероятна актриса, забележителен характер! Пее, сълзите й текат, а гласът – изповедно мек и нежен, разтърсва душите, къса сърцата… и не трепва, звъни!
… Днес, 24 юни, 2011г., Еньовден и аз запях тази песен в душата си…
Днес погребах моята свидна майчица! Тя пое по своя път от Светлина в Безкрая на Времето!
Мир и покой на Духа й!
Обичам те, мила Мамо!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me